![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
.
ДЕСЕТА ГОДИШНА ИЗЛОЖБА ЗА ЖИВОПИС "ФОРМАТ 30/30"-
22 ноември 2011- 30 януари 2012
От „Девета годишна изложба „Формат 30/30””
Преди осем години ми хрумна да направя изложба с еднакви по формат квадратни платна. Поканих художници от различни поколения и стилове в живописта, именити или пък съвсем неизвестни. Тогава нямах никаква представа с какво ми предстои да се срещна, а днес мога да кажа- и да се сблъскам.
Идеята беше от отделните светове на картините да композирам (съградя) света на галерия Астри или направо казано, собствения си свят.
Освен приятно, много творческо и отговорно, това занимание се оказа и трудно. И всяка година изложбата беше за последен път ...
Но неспирният ентусиазъм от страна на художниците, възторга, одобрението, критиката, но никога безразличието от страна на колекционери, почитатели на изкуството и колеги, превърнаха идеята в традиция.
Година след година, всеки декември, ФОРМАТ 30/30 започва- винаги различна, изненадваща и с нови художнически открития.
Много живописци започнаха творческите си изяви от тук.
Много ни напуснаха завинаги...
Но ако разглеждайки изложбата, някое платно породи усмивка или възторг у вас, развълнува ви, значи всички заедно сме успели.
Вихра Пешева
ноември, 2010
... Колкото и с годините вътрешно да се трансформираше тази изложба, едно остана неизменно- намерението ми да срещам хора, имащи общо с живописта. Така видях много красота, срещнах приятели, изпитах гордостта, че съм българка, представяйки тези художници и се надявам това да е било реципрочен процес на размяна на ценности...
Вихра
Ноември, 2011
.
За десет години галерия „Астри” порасна. Благодарение на изискания вкус и енергията на Вихра, това малко, одухотворено пространство създаде свой артистичен кръг от приятели и привлече много от най-активните и интересни съвременни художници. Това не е типична търговска галерия, а място за реализиране на идеи и срещи с просветена и взискателна публика. Срещи, които винаги носят удовлетворение заради Вихра – слънчевия и всеотдаен човек и професионалист, на когото искрено благодаря.
Проф. Ивайло МИРЧЕВ
oктомври, 2011
Вече 10 години сме заедно с Вихра и нейната изложба „30/30”. Някои неща се случват веднъж и след това губят смисъла си. И просто спират дотам. Но изминалото време доказа жизнеността на едно оригинално хрумване и превърна изложбата в емблема на галерия „АСТРИ”. Радвам се, че безбройните квадратчета странно как, но запълниха някаква празнина в културния ни живот. Дали ще се видоизменят или не – важното е, че всяко откриване на експозицията с малък и точно определен формат се очаква от много художници и техните приятели.
Желая късмет на всички, които вярват на Вихра!
На самата галеристка – истинска благодарност за ентусиазма!
Проф. Десислава МИНЧЕВА
ноември, 2011
Изненадващо човешките длани разказват истории. Те са своеобразен отпечатък на тайни, скрити дълбоко в прегръдката на мимолетни любови и копнежи. Подобно на гадател ще се опитам да разкажа картината на преживяното по туберите и фисурите на дланта.
Този формат рисува надмогването на размера. Той дава възможност за бързи и спонтанни рефлексии- моментни снимки на едно или друго събитие. Той съсредоточава критически поглед върху бързо променящото се наблюдение. Малкото платно изисква не просто втренчване, а по-скоро съпричастност към улавянията на мига.
Колажите ми във виолетово - цветът на носталгията, ни припомня дълги пътувания, когато преместването във времето и пространството всъщност е пътуване към себе си.
Проф. Греди АССА
ноември, 2011

























































































































