![]() |
![]() |
![]() |
![]() ![]() ![]() |
![]() |
![]() ![]() ![]() |
![]() |
![]() ![]() ![]() |
![]() |
![]() ![]() |
![]() |
![]() |
26 март 2023 неделя - Ирина РОБЕВА и Дора ТЕРЗИЕВА - до 24 април 2012
|
![]() |
Търсене |
![]() |
||||||
![]() |
Ирина РОБЕВА и Дора ТЕРЗИЕВА .Калиграфиите търсят закономерната случайност на мига. Тук няма значение какво е било и какво ще бъде. Мигът е началото, мигът е средата, мигът е краят. Калиграфската мазка, оставена от опитната, сръчна и одухотворена ръка на художника, е самодостатъчна. Тя е закон за самата себе си и за света, който изгражда. Всяко основание или цел ще я вкарат в хронологията, тоест в просвещенския разум на Запада. В света на калиграфската мазка техниката и душата са събрани в едно. Калиграфската мазка търси Изтока през единението между ставането и бъденето. Може би черното и бялото, които постоянно се търсят в калиграфиите, олицетворятват точно това събиране. Мигът е кратък, но пътят към мига на единението е най-дългият път. Любомир Терзиев
.
Всяка фотография, макар и направена с японски фотоапарат, е възможна единствено благодарение на западния просвещенски разум, доколкото той е родил технологията. Тези фотографии разказват как се прави сърце. Разказът е западен и технологичен, тъй като не вярва в неповторимостта на мига.
Вярва, че миговете имат смисъл само като елементи на някаква хронология. Миговете са логично подредени моменти от направата на нещото. Накрая сърцето е съшито с черни конци. През тях лъсва незавършеността на нещата във времето. Няма я целостта на органа. Няма го Изтока.
Любомир Терзиев
|
![]() |
|
![]() |
||||||
![]() |
|
![]() |
|
![]() |
||||||
![]() |
||||||||||
![]() |
© 2006 Галерия АСТРИ - Всички права запазени |
powered by x-non
![]() |
![]() |