Да устоиш във фокуса на прожекторите, между заседанията в СБХ за бъднините на българския художник и упражненията по живопис със студентите от Академията, да запазиш чувствителността и любопитството на душата си и да останеш художник. Това е възможно само, ако по призвание си такъв. И ако си способен да изпитваш любов. Житейската и професионална съдба на Ивайло Мирчев го потвърждават.

Наследник на стар софийски род, израсъл в ателието на баща си- големия художник Никола Мирчев, за Ивайло студентските години в Художествената академия са част от естествения ход на съдбата. Той е сред първите студенти на тогавашния професор, а днес академик Светлин Русев. Школата е безспорна и само таланта по- късно осветява оригиналния образ на художника.

От 2004  до средата на миналата година Ивайло Мирчев е председател на СБХ, едновременно с това и професор по живопис в Академията. Неговите упражнения по живопис  извайват на свой ред студентите, които  вече са част от поколението художници, даващи облика на сегашното българско изобразително изкуство.

Но и до днес за художника Ивайло Мирчев голямото вълнение в живописта е процеса на създаването, търсенето, изследването на собствената и тази на публиката сетивност. Поставянето на творчески задачи и проблеми и провокацията на разрешаването им е по-голямото удовлетворение от самия резултат на рисуването.  Голямата изложба на художника през 1994 г. в „Райко Алексиев” е наречена „Опити” ; години по-късно следва серия от самостоятелни изложби в страната със заглавия „...упражнения по живопис ...”. Нима това не е потвърждение за изследователската натура на художника и липсата на каквато и да е била излишна претенция!

Тази нова самостоятелна изложба, след дълги години на отсъствие от софийска сцена е следващото звено от изследователския процес, занимаващ художника в цялото му творчество. На упражнение, като на упражнение: различни техники- водни (акварел и гваш)  и маслени, различни формати- големи и малки, различни сюжети и едно непрестанно любопитство към Света.