![]() |
![]() |
![]() |
![]() ![]() |
![]() |
![]() ![]() |
![]() |
![]() ![]() |
![]() |
![]() ![]() |
![]() |
![]() |
За Светлината- до 7 май 2019
|
![]() |
ТЪРСЕНЕ |
![]() |
||||||
![]() |
ЗА СВЕТЛИНАТА Която озарява Пътя. Която вдига падналия. Ражда молитва в горделивия. За Светлината в Красивото, Божественото и Любовта.
С участието на: Атанас Атанасов Десислава Минчева Веселин Начев Захари Каменов Ивайло Мирчев Мария Райчева Милко Божков Тодор Овчаров Десислава Минчева
Става въпрос за онази Светлина, идентична с всички чувства, които завладяват зрителя на произведение на изкуството. Защото именно тя е необяснимата субстанция, която превръща нарисуваното платно в изкуство. Светлината, която позволява полета. В тази изложба включих знакови имена за съвременната живопис. Художници, оставящи лична следа в изкуството освен поради силата на творчеството си, но и поради факта, че са преподаватели в Художествената академия и продължители на една от най-мощните живописни школи в България. Това са Десислава Минчева, Ивайло Мирчев, Атанас Атанасов. Други са култови имена, чието присъствие в артистичния свят събира, вдъхновява, осветява пътя на младите поколения художници, поражда еуфория в зрителя- Милко Божков, Захари Каменов, Веселин Начев. Мария Райчева и Тодор Овчаров са младите в изложбата и тяхното участие внася полъх едновременно на приемственост и новост в изобразителното изкуство. Поразителна е хармонията и баланса между изложените картини. Те са рисувани специално и по повод на изложбата и предварителен подбор не е правен. Но общата нишка, дори и колоритното единство са очевидни. Единственото платно, което не е рисувано сега, това е „Синя светлина“ на Ивайло Мирчев. То е от 1987 г. и след повече от 30 години, намери точното място и среда да бъде показано, правейки изложбата завършена и съвършена. В търсене на художници, които асоциативно да извикват в съзнанието ми образа на светлината, направих списък . Дълъг. Картините биха заели пространство, многократно по-голямо от това, на галерия Астри. От друга страна, предимството на камерните изложби е, че засилват усещането на зрителя за досег, за достъп и позволеност до истинското. Ето как тази изложба става Първа от бъдеща поредица с името „За Светлината“. Тя ще продължава в следващите изложбени сезони, както необходимостта от светлината, която озарява Пътя. Която вдига падналия. Ражда молитва в горделивия. Светлината в Красивото, Божественото и Любовта.
Вихра Пешева, куратор на изложбата
Мария Райчева Захари Каменов Милко Божков |