Astry - Gallery

Алисия САНЧА I Alicia SANCHA

„Аполон спи“ I Apollo Sleeps

ЖИВОПИС I PAINTINGS

Opening Reception I  Откриване:

Tuesday 24.06.2025 Вторник

18.00-20.00 

The Exhibition is until I Изложбата е до 12.07.2025

„Аполон спи“ - 2025, маслени бои, платно, 80/60 см

В поредицата картини на Алисия Санча от втората ѝ самостоятелна изложба в галерия АСТРИ „Аполон спи“, тя се обръща към един почти митичен образ от „Спящият Аполон с разпръсващи се музи и бягаща Фама“ на Лоренцо Лото. Или поне частта от картината, която е оцеляла до наши дни. Алисия усеща , споделя преживяванията на един творец от Късния ренесанс, разчела във физически наранената му картина, преосмисля, интерпретира и моделира своите през собствената си чувствителност и съвременно въображение. Поредицата картини на Санча се ражда като допълване на изгубените фрагменти от оригинала на Лото, но като асоциациативен превод на лични спомени и преживявания чрез собствения живописен почерк.

Той се ражда през 1480 г. във Венеция и е представител на италианския Късен ренесанс. Умира през 1556 в Лорето (Марке). Повлиян е от Джовани Белини и Алберхт Дюрер. Животът и изкуството му са белязани от предаността към собствени естетически и философски идеали и нежеланието да се отклонява от тях по конюнктурни или икономически причини. Поради това кратките мигове на неговата слава следват дълги периоди на бедност, обругаване и подигравки. Странства из Италия - Тревизо, Марке, Рим, Перуджа, Флоренция, Бергамо, отново Венеция и Марке, Анкона ... - с надеждата да открие сродни души и истински меценати.

Когато рисува „Спящият Аполон с разпръсващи се музи и бягаща Фама“ през ок.1530 - 1532 г. или 1549 г., са едни от най-сложните, разделни и тежки периоди в живота му, изпълнен с бедност и физически страдания. Фама* изцяло го е загърбила и не само тя. Около 1549 г. решава да продаде цялото си имущество и картини, явява се на публичен търг, а накрая завещава всичко на Светия дом в Лорето, където приключва земният му път. За него известният критик Бърнард Беренсън, който проследява скитанията му, го разкрива като великолепен ренесансов художник и пише: „За да разбереш добре XVI век, познаването на Лото е толкова важно колкото и познаването на Тициан“.

Картината „Спящият Аполон с разпръсващи се музи и бягаща Фама“ (Sleeping Apollo and the Muses with Fame) на Лоренцо Лото, се съхранява в Музея за изящни изкуства в Будапеща, 44,5 × 74 см, тя е изпълнена с масло върху платно. Представлява алегорична сцена, в която спящият Аполон, символизиращ временната загуба на вдъхновение или отдръпване от активната творческа дейност, е заобиколен от отдалечаващите се музи и отлитащата Фама*. Творбата може да се разглежда и като саморефлексия на Лото, която изобразява духовен и творчески упадък. Картината е част от по-голяма композиция, която е изгубена или унищожена през годините. Предполага се, че вдясно от Аполон са били разположени и останалите музи.

Вдъхновението на Алисия Санча е да „възстанови“ по нейния начин изгубеното. В картините ѝ, обаче, музите не са възвишените и хармонични фигури от античността - те са разтворени в тела на жени, птици и сенки образи, които се сливат със света на природата и реалния живот на художничката. Фантазмни същества или съвременни жени, чиито прототипи са в реалния ѝ живот, музите на Санча не са застинали или строго индивидуализирани. Лицата изчезват, движенията напомнят танц, а телата се съединява с животински и растителни форми, пера... Музите тук не идват, те са в самата тъкан на картината - в боите, в линиите, в замаха на четката, в цветовете.

„Аполон спи“ - 2025, маслени бои, платно, 80/60 см

В една кореспонденция помежду ни Санча говори за тези картини като за низ от свързани емоции и образи „като гердан от асоциации“. Долавям, като че ли този гердан е бил късан, а тя е го е нанизвала отново, според собствените си преживявания и опит. Митът, личната история, съвременният градски пейзаж, споменът за майката, която шие дрехи (или моделира личности), гледките от парковете, където тя прекарва дните си (самотата), се преплитат. Образите идват и си отиват, сменят се, оставяйки усещането за нещо близко и едновременно недостижимо. Споменът и въображението тук са равни на история и културна памет.

„Танцуваща“ - 2025, маслени бои, платно, 24/30 см

Цветовете в живописта ѝ - розово, жълто, синьо, зелено са със смисъл и разравят пластове културни наслагвания. Розовото е едновременно детинско и дръзко, меко и яростно; жълтото е тревожно, почти на ръба на ослепителното; зеленото, което е по-скоро отровно, отколкото утешително и обнадеждаващо. В този свят формата е умишлено разчленена и очертанията ѝ се размиват, пространството губи перспектива, фигурата се разпада в петна и мазки - асоциация за разпадналото се вдъхновение. Формите не се държат за твърди очертания (правила), а живеят в тяхното разчупване (свобода).

„Виена. Градският парк.“ – 2025, маслени бои, платно, 80/120 см

Пейзажите от градския парк – място, където природата е подредена, но все още допуска дивото: птици, плъхове, случайни хора, изгубени дрехи, книги, скитащи мисли. Паркът, по думите на художничката, е място на повтарящи се движения, на наблюдение, на присъствие. Там тя води кучето Лили, гледа внуците си и събира образи, които по-късно се появяват на платното като следи, които са разпознаваеми и все пак преобразени.

Появата на музите на Санча под чужди образи и форми, е знак, че вдъхновението може да бъде неявно, скрито, усетено в ежедневното, в отклонението от големия път. Разнообразието от образи на музи в „Аполон спи“ са следи, по които зрителят сам върви. Отвеждат го накрая към картина, на пръв поглед различна - „Gran Via“, единственият натюрморт в изложбата. Gran Via е топоним не само за Мадрид – бих казала, че е личен топоним за Алисия. Всеки квадратен сантиметър от едноименната картина е муза: скритата под текстила маса в апартамента на главната улица, самият текстил, играчките – с разлика във възрастта около век, цветята и... картичката с репродукция на картина от Франсиско де Санча и Ленго (1874-1936). Надали той е предполагал, рисувайки Gran Via, че повече от век по-късно неговата внучката ще я рисува отново - като отсечка от собствения си голям път.

Санча не възстановява изгубена композиция от нечий друг живот. Създава нова, собствената, в която класическото и личното, митът и биографията, културата и природата се преплитат. И в това преплитане освен образ на новите музи се ражда потвърждението, че те са тук, наоколо, и тяхното завръщане е заради самите нас.

*Фама (Fama) е древноримска богиня на слуховете, мълвата и общественото мнение, истината, лъжите и силата на думите - както градивна, така и разрушителна. Крилатата фигура, която се отдалечава, символизира преходността на славата и признанието.

„Тъмно и мокро“ - 2025, маслени бои, платно, 24/30 см

„Мелодия на съдбата“ - 2025, маслени бои, платно, 24/30 см

Fortunas Melody - 2025, oil on canvas, 24/30 cm

По картината на Лоренцо Лото „Спящият Аполон с разпръсващи се музи и бягаща Фама“ – 1530/1532 г. или 1549 г.

Лоренцо Лото ни показва, какво се случва, когато Бог Аполон спи. Вдъхновението лудува, музите захвърлят одеждите и атрибутите си, объркването е тотално и Фама изчезва в тъмната гора. Представям си, че музите се разтапят в обзелата ги еуфория в пълна свобода! Може би ние всички носим в себе си парченце от чувство, че Фама е някъде в тъмнината и е по-благосклонна.

Майка ми можеше да шие много добре. Когато баща ми имаше малко работа, тя допълваше семейния бюджет с шев. Нашите отношения не винаги бяха от най-добрите, но когато се касаеше за мода, за това как се обличат хората, за платовете, от които е направено облеклото, за техните имена, за историята и фантастичните представи, които те предизвикват - в тази област цареше пълно единодушие, подправяно с иронични и саркастични забележки, от които майка ми не можеше да се откаже.

Самопредставянето на хората с помощта на облеклото винаги ме е очаровало. Джон Флъгел (J. C. Flugel) твърди, че първото нещо, което възприемаме от една личност, е облеклото, а не лицето й. Затова се сещам винаги, когато рисувам портрет.

От Докторската градина до Градския парк във Виена, 1-ви район

Колкото повече остарявам, толкова по-нетърпеливо очаквам началото на пролетта.

През 1977 се преместих от Лондон във Виена и въпреки смяната на различни квартири останах вярна на Градския парк. Тук израснаха двамата ми сина Аарон и Бенямин, тук три пъти на ден разхождах кучето Лили и прекарвах часове на детската площадка с моите внучки. Най-напред с двете дъщери на Аарон - близначките Грета и Мара, а сега с дъщеричката на Бенями - Нели.

„Кучешка разходка“ - 2025, маслени бои, платно, 24/30 см

Мисля си, че междувременно познавам всяко дърво и всяка патица в парка; във всеки сезон паркът за мене е източник на вдъхновение. Когато дойде март, там ме привличат цъфтящите японски вишни. Човек трябва да побърза. Те разцъфват нощем, но много бързо цветовете им падат и оцветяват пода в розово. Природа, най-строго култивирана, и въпреки това - всеки път завладяваща.

„Събличане“ - 2025, маслени бои, платно, 24/30 см

Предполагам, че моята привързаност към този парк се дължи на обстоятелството, че като дете в моя роден град София, всъщност, израснах в Докторската градина. Ако нито баща ми ме вземеше със себе си в театралната работилница, нито майка ми в БТА, прекарвах, фактически, целия ден в този малък парк. Майка ми беше на мнение, че в детската градина децата оглупяват. Чувах да се разказва, че виенските градинари са дошли предимно от България.

„Разтягане“ - 2025, маслени бои, платно, 40/50 см

Гълъби. патици, свраки и плъхове

Едва чрез реакциите на кучето Лили започнах да обръщам внимание на животните в Градския парк. В езерото плуват златни риби дълги половин метър, понякога идват на посещение два лебеда, при щастлив случай се появява и чапла - тогава става малко екзотично. Патици, и дори чайки, има и без това …

Гарвани и свраки закачат кучето, прелитат съвсем близо до муцуната му и то ги подгонва, надвечер от храсталака излизат плъхове, пробягват по алеите. Напоследък се виждат и катерички, и да не забравяме и многото гълъби с червените им крачета.

Впрочем, когато Ноевия ковчег се приземил на планината Арарат, Ной изпратил един гълъб да погледне дали водите са се оттеглили. Когато гълъбът се върнал, по краката му имало червена земя - по това Ной разбрал, че нивото на водата е спаднало. Той помолил Господ Бог да оцвети крачетата на гълъбите в червено и Бог го сторил.

Червената земя ми напомня за пейзажите на баща ми.

Ноевия ковчег ми напомня за четвъртата картина от „Четирите сезона“ на Пусен. По три от тях съм рисувала картини в моя интерпретация, в четвъртата картина на Пусен „Зима“ тя, зимата, е представена от Потопа.Това е единствената картина, която не съм перефразирала - след есента при мене идва пролетта.

И така, гълъбът се връща с червена земя, червен земен пигмент, който художниците до ден днешен използват. Мнозина от старите майстори са грундирали платната си с него.

Аз следвам тази традиция, прибавям бяло и получавам розово.

Pink, розово, магента, Peach …

Цвят, изпълнен с двусмисленост и непрекъснато променящи се значения. Обвиняват го, че е несериозен, особено в Европа.

Цветен тон, който - обичан или мразен - не е фиксиран върху определен пол. Япония, Азия и Африка го обичат, мадам Помпадур не е можела да му се насити. Рок-ен Рол, Пънк, Хип-Хоп с удоволствие са се обличали в розово - понякога дори като предизвикателство.

При националсоциализма хомосексулистите са били длъжни да носят розов триъгълен знак.

От време на време розово е бил отличителният цвят на енергичните, силни мъже. По-късно с него успешно са пласирани момичешки облекла (Барби).

Това е цветът на аристокрацията, после на проституцията и долните социални класи (Вж. Valerie Steel – The Museum FIT).

„Розов клин“ – 2025, маслени бои, платно, 24/30 см

„Носейки роклята на Simone Rocha“ - 2025, маслени бои, платно, 24/30 см

„Разместване на листа“ - 2025, маслени бои, платно, 40/50 см

„Наблюдавайки птиците“ - 2025, маслени бои, платно, 24/30 см