Лятото изгаря самотата,
Лятото разбърква тишината,
а тя презрява в есента,
С кадифена топлина!

В очакване мрачно,
С премяна различна,
Единствено тебе видях.
Погледнах те,познах те!
Поглеждам те и моля!
Гледам те и чакам.Не виждам нищо!
Да ти повярвам ли....
Ще бъде трудно.

В невидима отбрана,
притворството загърбих.
На дракона ще вярвам,
прегръщам суетата!

Нежна,но пряма,
Душата ми котешка,
приема светлината,
за сенките разказва!

За да подиря себе си
в еднаквоста измамна,
изящна вечност,
отключена от близостта!

               Галина Чунтова

Тук бихте могли да разгледате произведенията на автора>>> 

Композиция 10, сериграфия в/у хартия, 30/21 см.