Новият есенен сезон в „Астри” започва

с дългоочакваната първа самостоятелна изложба

на художничката Живка Маринова.

Тя е от това младо поколение в съвременната българска живопис,

което определя облика му, формира вкусове и тенденции

и гради бъдещата история на младото ни живописно изкуство.

От своите съвременници, Живка Маринова е може би най- лиричния,

деликатен и емоционален автор.

В изложбата си наречена „Градини”

тя представя цикъл от около двадесет живописни платна.  

В малките, до среден формат платна са показани „градини” от емоции- 

нежност и ефирна тъга в пастелни нюанси се редуват с драматични,

но майсторски контролирани взривове от чувства в чисти червени и сини тонове.

Със сигурност разходката в градините на Живка Маринова

е удоволствие и за най- изискания ценител на живописта.

 "Градини 4", м.б., платно, 70/60 см.

    Скъпи приятели и гости!

    Лятото свърши и сезонът  на изложбите започна с пълна сила. Само днес се откриват поне четири, като две от тях са на мои бивши студенти. И това е прекрасно! Още повече, че изложбите са много сериозни.

    Фактът, че мои студенти ( и то от доста години насам) вече правят самостоятелни изложби би трябвало да ме кара да поглеждам по-често към огледалото- с изненада и с прискърбие. Но, дали ми вярвате или не е без значение, тези неща ме карат да се чувствам по-жива.

    Пред вас сега са картините на Живка Маринова. И тези картини не се нуждаят от моето мнение, обяснение или още по-малко - защита. Те са едни силно емоционални, но и дълбоко осмислени кътчета натура- така, както я е преживяла художничката.

Брилянтна, свежа и сложна - истинска живопис, самодостатъчна и въздействаща, живопис, която не те кара да се съмняваш в мотивите на създателя и...

    Когато става дума за млад автор винаги стои едно клише, визиращо необясним ентусиазъм, незрялост, провокативност, което съдържа проява на леко снизхождение от страна на зрителя.

Слава Богу, за Живка не е валидно нито едно от тези определения. При нея, още в студентските и години прозираше силна синтетичност по отношение на формата и много плътен, жизнен колорит. Тя носи в себе си нещо от духа на модерната френска класика - като усет към боята и композицията, но и чисто индивидуален поглед към нашите вечни живописни и смислови проблеми и послания.

    Именно понеже (според мен поне) Живка няма болните амбиции на част от поколението за вписване в някакви „световни” стандарти, тя има големия шанс, изразявайки себе си и изследвайки чисто живописни задачи, да се доближи до стойности, неподвластни на прищевките на времето.

    Нейните градини са всъщност някакви градини на духа. Витални, повече спокойни, отколкото драматични, независимо от силния експресионизъм на цвета и полагането му върху платното.

    Те ми носят интелигентен оптимизъм и ме правят спокойна за бъдещото съществуване на живописта.

    Говорихме си вчера за т.нар. „школи” в изкуството и какъв е смисълът от тях, какво означават те днес... Тук, сред картините на Живка, изпитвам радост, че принадлежим към едно семейство.

В него братовчедите нямат еднакви очи и носове, нито характери. И все пак... има нещо общо помежду им. То е в научените големи уроци за пластическия език и изобщо за целта на правенето на изкуство. Аз поне успявам да разпозная част от себе си в нея - много модифицирана, много по-различна, но въпреки това общото е налице.

    Под усмихнатото лице на Живка се крие, мисля си, една уравновесеност (има я и в произведенията и!) и заедно с това - вечното съмнение на художник с високи критерии. Тя е категорична в изказа си, но малцина знаят колко вълнения и коства всяко представяне и колко неподозирано ранима е. Бих се учудила, ако греша...

    Искрено се надявам изложбата на Живка - бликаща от цвят, остър и тежък понякога, друг път-   приглушен, нежен и рафиниран - да е знак за началото на едно силно творческо присъствие.         Изложба, която те мотивира да продължиш и своята си работа в ателието...

     Естетиката и мярката, които изпълват платната на Живка, наравно със силният им енергиен заряд, са единственото лекарство против умората, преситата, умозрителността и претенцията за света, в който живеем.

     Желая и от сърце успех (каквото и да означава това...) и до следващата изложба!

                                                                                                                                                                             С обич!

                                                                                                         Проф. Десислава Минчева

 "Градини 7", м.б., платно, 50/40 см.

Деликатните “Градини” на Живка в “Астри”

от Соня Зафирова

Снощи, на 23 септември, галерия “Астри” откри сезона си. Откри сезона си с изложба на младата художничка Живка Маринова. Трябва да се каже: първа самостоятелна изложба. Досега нейните платна бяха включвани в общи изложби, като особено добре “стояха” в станалата вече традиционна изложба на “Астри” – “Формат 30Х30”. Но там ние се срещахме с нейните къщи, улици, силуети на хора, които оживяват скътаното пространство на човещината и разговора между хора, които имат какво да си кажат. Изненадата сега: влизаш в пространството на галерията и се срещаш с оживелите дървета, с пространствата на опитомената природа на градината, по-скоро парка.Зад това пространство като да се стелят ръкавите на планината и ширината на полето. Изписани са с мекия контур на деликатната художническа възприемчивост, с майсторството на школувания художник – рисувач. Цялата изложба е посветена на красотата, която удържа мястото си с достойнство и ненатрапчивост срещу набега на града и хората, останали без посока в стремежа си към “утре”.

Колорит: от пастелно землисто жълто-кафяво през нюансите на белотата, тук-там синевата се е “облегнала” на стволовете или се е постлала заедно с розовото по алеята, дървото се радва на огрялото слънце и цялото е ведро червено. Синьото е акцент, който внася очарованието на спокойния разказ на дървото, когато стоиш под него и слушаш историята. Чия?

Фигурите: благородна мекота, отчетливост и баланс в тяхната “подредба”.

Откъде идва всичкото това можене? Живка Маринова е завършила класа на акад. Светлин Русев през 2003 година.Формирала е своя почерк и стил в тясно съприкосновение с творчеството на своите колеги, с които е участвала в множество проекти в София и в страната.  ……… С много надежда и увереност е натоварена срещата на посетителя за художническо развитие на Живка Маринова. На добър час, Живке!

 "Градини 8", м.б., платно, 120/70 см.

 "Градини 10", м.б., платно, 40/30 см.

Тук може да разгледате целия цикъл "Градини" >>>